Гаутама Сидхарта (Буда) е бил индийски принц и е роден 6-5 век пр. хр. Живеел е охолно в двореца. Баща му обаче не му давал да излиза извън двореца, за да не вижда бедността и страданието. Оженил го и на  Гаутама Сидхарта  му се родил син. Въпреки забраната на баща си, се случило така, че Буда излязъл 4 пъти от двореца.

Когато излязъл първият път – видял просяк, втория – болен човек, третия – стар, а четвъртия – мъртъв. Тези неща дотогава не ги познавал. Разтърсен от това, което видял, Гаутама Сидхарта  напуснал двореца  като оставил жена си и детето си, както и охолния живот и решил да се оттегли, за да намери  път за преодоляване на страданието. През следващите шест години Буда се учел от най-различни  учители и практикувал в различни духовни школи, но  не бил удовлетворен от резултатите. Той усвоявал  методи за контролиране на това, което е в ума, но ме намирал отговори на своите въпроси. За да намери отговори,  Сидхарта се посветил на  аскетизма до такава степен, че едва не загинал, но въпреки това не му донесли така желаното решение на проблема. Преданието разказва, че докато медитирал — случайно дочул поуките на един музикант, който пътувал с ученика си наблизо. Музикантът показвал на ученика си колко трябва да са опънати струните на китара, за да произведат нужния звук и казвал:

“Ако не ги опънеш достатъчно, няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено, струните могат да се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва.”

Тогава дошло и прозрението на Гаутама. Средния път, златната среда, никога в крайностите.

Буда разбрал,че нито животът в охолство и задоволяване на всички капризи, нито лишенията и аскетизма могат да премахнат страданието.

Истината е в СРЕДНИЯТ ПЪТ.

След години медитация и прозрения, на 35 години Гаутама Сидхарта  достигнал до Просветление (Нирвана). Почувствал, че трябва да предаде знанието си на хората. В основата на неговото учение са четирите благородни истини:

• Животът е изпълнен със страдания. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта и смъртта са страдания. Да срещнеш човек, който те мрази, е страдание, да се разделиш с любимия е страдание.
• Желанията са източник на страданията. Живот, изпълнен със страсти и желания, винаги носи страдание, защото това, което желаем, е променливо, непостоянно и подлежи на погибел. Невежеството е причина за желанията. Ние сме невежи по отношение на истинската си природа и на природата на вселената, в която живеем.
• Страданията могат да бъдат прекратени, ако се преодолее тази ненаситност и страст към живота.
• Има път, който води към преодоляване на страданията.

За премахване на страданието се върви по Осмократния Път, който включва:

Правилен възглед
Правилно намерение
Правилна реч
Правилно действие
Правилна прехрана
Правилно усилие
Правилно съзнаване
Правилна концентрация

За западния човек  тези възгледи са малко трудно разбираеми. И аз не можех да проумея и  приема, че трябва да се премахнем желанията… Но Буда всъщност иска да ни каже, че непрекъснатото желание за неща, които да притежаваш е опит да се запълни някаква празнота в теб, някаква липса. Колкото повече се стремиш да запълниш тази липса, толкова по-празен се чувстваш. Задоволяването на желанието е една илюзия за щастие, което трае  твърде кратко – щастлив си само за краткия момент, когато получиш желаното, а после отново искаш друго. И така всяко задоволяване на желанията води до нови желания. Освен това, често когато желаем нещо, ние отричаме сегашния момент. Непрекъснато мислим за миналото или бъдещето, живеем в мечти, спомени, а не забелязваме днешния ден. Тъгуваме за изгубеното минало или се притесняваме за неясното бъдеще и желаем нещо да се появи, което да ни донесе щастие. Но не виждаме, че то е тук при нас – не поглеждаме цветята в парка, слънцето, което ни гали… Не забелязваме и не ценим, а чакаме  да дойде утре, когато ще постигнем желаното.

Отпуснете се СЕГА, забравете за момент миналото, не мислете за бъдещето – миналото вече го няма, а бъдещето още не е дошло, но днес е

ТУК И СЕГА.

Порадвайте се на този ден, огледайте се, насладете се на мига. Щастието е винаги тук и сега. Ако подценяваме настоящето, каквото и да получим, никога няма да сме доволни, а щастието винаги ще си бъде някъде далеч в бъдещето. Трябва да разберем, че за да получим това, което искаме, първо трябва да сме доволни от това, което имаме.

Буда казва, че причина за страданието е и нашето невежество за истинската ни природа. Това е така – ние страдаме, защото се идентифицираме с нашите проблеми, чувства, преживявания. А нашата същност е много повече от тях(за това съм писала повече в темата „Кой е Аз ?” ) Проблемите са просто ситуации, чувствата идват и си отиват. Когато осъзнаем истинската си природа и единството си с Всичко, ще достигнем до Просветление, което будистите определят като не-страдание.

Един от пътищата за достигане до истинската ни природа е Медитацията на проникновението на Буда. В нея медитиращият изследва всеки аспект на субективния си опит:

• тялото и неговите усещания
• чувствата
• настроенията и умствените патърни
• мислите

Целта е да се забележи с простото внимание как възникват и утихват телесните усещания, без да се реагира на тях по обикновения полуавтоматичен начин.

Когато се научим да наблюдаваме, без да участваме, патърнът стимул-ракция, лежащ в основата на голяма част от човешкото поведение, може да бъде разрушен.

Малко по малко идва осъзнаването, че човек е свободен да избира как да реагира във всички ситуации, нeзависимо от това кои копчета биват натиснати. Хватката на продължителните навици бива отслабена и заместена от едно ново чувство на освободеност.

Когато се наблюдават неангажиращо възникващите емоции и чувства, потока на мислите, преминаващ през ума, считайки ги за облаци, преминаващи през ясното небе – това изостря усещането за нетрайност и води до знанието, че емоциите са преходни състояния, които идват и си отиват, че дори съзнателният ум на човек е просто един процес.

Осъзнаването, че не съществува скрит субект, който да притежава тези разнообразни усещания, чувства, настроения и идеи и че всичко, което съществува са самите преживявания, представлява преобразуващо проникновение, което води до Просветление.

Винаги ми е било любопитно, че в Будизма няма определени догми, заповеди, които трябва да се спазват, няма  нещо като морални норми(макар че в Осмократния път се посочват стъпките, които трябва да се следват по Пътя, но те са насочени по-скоро към самоусъвършенстване и добиване на Мъдрост, а не са като забрана). Спомням си че някъде бях чела за една среща между различни духовни учители и  там попитали един Учител-будист:

„А какви са вашите морални норми, нямате ли критерий за добродетел, за вина, наказание, нямате ли нещо като 10-те Божи заповеди?”

Будистът му отговорил, че не е нужно, защото когато човек достигне до своята същност и осъзнае своето единство с Всичко и че другите са Аз, разбира че между него и света няма разлика и ако причинява зло на другите, значи причинява зло на себе си.

Моралът е в нас. Когато човек осъзнае същността си – Богът в него, той има достъп до Мъдростта, той ЗНАЕ кое е правилно.

Учителят в Будизма не казва как да постъпиш, какво да направиш, а създава ситуации, при които ти САМ да достигнеш до отговора. Всъщност всеки човек трябва да извърви САМ своя уникален път, няма определени стъпки и начини. Учителят дава само насоката.